Произход: Канада Патронаж: FCI Дата на публикуване на оригиналния валиден стандарт: 29 октомври 1996 Утилизация /приложение, употреба/: впрегатно /товарно/ куче за шейна и тежки товари, водно куче Класификация по FCI Група 2: Pinscher and Schnauzer /Пинчер и Шнауцер/ Молосоидна порода – Швейцарска Планинска и стадни кучета; други породи Секция 2.2: Мосолоидни породи, Планински тип. Без работен тест. Кратък исторически преглед: Породата произхожда от остров Нюфаундленд от местни кучета и голямото черно мечешко куче въведено от викингите след 1100 година. С настъплението на Европейските рибари разнообразие от нови породи е помогнало да се оформи и да бъде даден нов живот на породата, но съществените характерни черти са останали. Когато през 1610 година започва колонизацията на острова , кучетата нюфаундленд вече са притежавали съответната морфология и естествено /природно/ поведение. Тези черти са му позволили да издържи на трудностите на екстремалния климат и морските бедствия, както когато теглят тежки товари - така и когато служат като водни кучета и като кучета спасители. Общ изглед: Нюфаундлендът е масивен, със силно тяло добре развити мускули и добра координация на движенията. Важни пропорции: Дължината на тялото от точката на раменете до точката на задната част е по-голяма от височината в точката между плешките (холката), тялото е компактно. Тялото на женската може да се окаже малко по-дълго и не чак толкова масивно, колкото на мъжкия. Разстоянието от холката до долната част на гръдния кош, е малко по-голямо от разстоянието от долната част на гръдния кош до земята. Поведение и темперамент: Изразът на нюфаундлендът изразява доброжелателство и мекота. С достойнство, жизнерадостен и артистичен, той е известен със своето благородство и спокоен нрав. Глава: Масивна. Главата на женската следва формите на главата на мъжкия, но не е толкова масивна. Област на главата: Череп: Широк, с леко изгъната корона и силно развита тилна кост. Стоп: Видим, но никога рязък! Област на лицето: Нос: Широк, добре пигментиран, ноздрите са добре развити. Цветът е черен при черните и черно-белите кучета и кафяв при кафявите. Муцуна: Определено квадратна, дълбока и умерено къса, покрита с къса, фина козина и без бръчки. Ъглите на устата са ясно изразени, но не са експресивно оформени. Бърни: Меки (увиснали) Челюст/Зъби: Ножицовидна или тип “клещи”. Очи: Относително малки, умерено дълбоко разположени, те са широко разположени /раздалечени/ и не показват никакво колебание. Цветът им е тъмнокафяв при черните и чернобелите екземпляри - при кучетата с кафява козина са позволени по-светли нюанси на кафявото. Уши: Относително малки, триъгълни със заоблени върхове, добре разположени странично на главата и сближено лежащи. Когато ухото на възрастно куче падне напред то докосва вътрешния ъгъл на окото от същата страна. Врат: Силен, мускулест, добре разположен на раменете, достатъчно дълъг за да осигури главата да бъде носена с достойнство. Вратът не трябва да показва излишна/прекалена гуша. Тяло: Костната структура е масивно цяло. Погледнато отстрани тялото е дълбоко и мощно. Горна линия: Равно и твърдо от най-високата точка между плешките до крупа (задницата). Гръб: Широк. Слабини: Силни с добре развити мускули. Круп: Широк, спускащ се под ъгъл от около 30 градуса. Гърди: Широки, пълни и дълбоки с добро разположение на ребрата. Корем и долна линия: Почти равна и никога изпъкнала. Крайници: Предна четвъртина: Предните крака са прави и паралелно разположени също така, когато кучето ходи или влачи крака. Рамене: Много добре оформени мускули и добре разположени. Лакти: Близо до гръдния кош. Стави и глезени: Леко наклонени /спускащи се/. Предница /предни крака/: Голяма и пропорционална на тялото, добре заоблени и здрави с твърди и компактни пръсти. Има ципи между пръстите. Задница: Тъй като движещата сила за теглене на товари, при плуване или по суша, ефективно зависи в голяма степен от задницата, структурата в задната част на нюфаундленда е от първостепенно значение. Тазът трябва да е силен, широк и дълъг. Горна част на бедрата: Широки и мускулести. Коленни стави: Добре наклонени, но не чак толкова че да изглеждат сгърчени. Долна част на бедрата: Силни и достатъчно дълги. Сухожилия: Относително къси, добре спускащи се и добре раздалечени, успоредни едно на друго, те не са обърнати нито навътре, нито навън. Задни крака: Твърди и стегнати. Ако има недоразвити палци трябва да бъдат отстранени. Опашка: Опашката служи като рул, когато нюфаундлендът плува, затова тя е широка и силна в основата си. Когато кучето стои изправено, опашката пада надолу, възможно е с лека извитост на края, като достига до сухожилията или малко под тях. Когато кучето се движи или е развълнувано опашката е изпъната с лека извивка нагоре, но никога не е извита над гърба, нито пък е подгъната между краката. Походка/движение: Нюфаундлендът се движи с добра опора на предните крака и със силно оттласкване на задницата, което създава впечатление на изпълнена с лекота сила. Лекото поклащане на гърба е естествено. Когато увеличава скоростта на движение кучето запазва определена линия на движение, като това е нивото на гърба. Козина: Косместо покритие: Нюфаундлендът има двойна водоустойчива козина. Външният слой е умерено дълга и права без къдрици. Позволена е лека вълнообразност. Долният слой на козината е мек и гъст, по-гъст през зимата отколкото през лятото, но винаги присъства в една или друга степен на крупа (задницата) и на гърдите. Косместото покритие на главата, муцуната и ушите е късо и фино. Предните и задните крака са окосмени. Опашката е изцяло покрита с дълга и плътна козина, но не оформя флаг. Оформянето или подстригването не са препоръчителни. Цвят: черен, чернобял, кафяв. - Черно: традиционният цвят е черно. Цветът трябва да е колкото се може по-равномерен, но единични багри или слънчеви изгаряния са позволени. Белите белези на гърдите, пръстите и/или на върха на опашката са позволени. - Бяло и черно: Тази разновидност има историческо значение за породата. Предпочитания модел на оцветяване е черна глава със /за предпочитане/ с бяло петно върху муцуната, черен гръб с равномерни петна и черен круп (задница) и горна част на опашката. Останалите части да са бели и може да показват минимално напластяване. - Кафяво: кафявото варира от шоколадово до бронзово. Бели петна на гърдите, пръстите и/или върха на опашката са позволени. Чернобелите и кафявите кучета участват в един и същи клас, като черните. Размер и тегло: Средната височина при най-високата точка между плешките (холката) е: За възрастни мъжки: 71 см. /28 инча/ За възрастни женски: 66 см. /26 инча/ Средното тегло е 68 килограма за мъжките и около 54 килограма за женските. Големият ръст е желателен но не му се отдават предпочитания пред симетрията, общия изглед, силата на структурата и правилната походка. Недостатъци: Всяко отклонение от указаните до тук точки, следва да се счита за недостатък. Недостатъкът трябва да се възприема /оценява/ точно пропорционално на степента на отклонение. Общ външен вид: издълженост, недостатъчно съответствие по същество Обща костна структура: вял/отпуснат изглед, фини кости Характер: агресивен, срамежлив/стеснителен Глава: тясна Муцуна: чипа или издължена Бърни: ясно изразени (невисящи) Очи: кръгли, изпъкнали, жълти очи, разкриващи изразена ципа Гръб: извит, отпуснат /свлечен, или залюлян обратно Опашка: къса, дълга, усукана/извита, извито на кравай връхче Предница: ставите на лапите са долу/ниско, скосени пръсти, прибрани навътре или разперени навън пръсти, недостатъчно тъкан /думата означава буквално “ширит, колан”/ между пръстите Задница: прави коленни стави; кравешки сухожилия; закръглени крака, гълъбови пръсти Походка/движение: ситнене, тътрене, влачене като рак, движи се твърде близко, криволичи, кръстосва краката в ход; действия нехарактерни за породата; иска да определя темпото. Козина: изцяло открита/отворена козина. Недостатъчно пух под козината. Елиминиращи недостатъци: Лош темперамент; Обратна захапка - горна или долна; суха уста; Къса и сплескана козина; Петна от други цветове освен бяло върху черно или кафяво куче; Всеки друг цвят различен от черно; бяло и черно; кафяво. NB: Мъжките животни следва да имат два очевидно нормални тестикула изцяло спуснати в скротума.
|